Тревогите са част от пътя...
камъни остри – отварящи рани,
но смело посрещам ги в дните
и търся отговори на толкова въпроси!
Вървя по отъпканите коловози
и все повече навлизам в себе си...
с невидимите мелници се боря
в моите някак сиви делници...
Вървя по стъпките на своите илюзии
и някак празно е... отчайващо дори...
и все тревогите отекват в съзнанието,
все питащо и търсещо... отдавна ...