23 mar 2008, 13:48

Една мечта и спрял живот...

  Poesía
678 0 3
Дъждовна принуда събра
под леко наведения свод
на самотно живуща бреза
една мечта и спрял живот.
Небето поливаше в унес
засетите нежно стебла
на трепет, късмет и желание
за нови и нови дела,
за дързост, за гордост, за усет,
за смелост и преодоляване,
за страст и победи, величие,
за личностно възстановяване...
Дървото с ефирни листенца
пое капките за своята кора
с достатъчно жива есенция -
да  носи дълго мириса...
Мечтата излезе от стряхата,
не бе опасно небето.
Страховете се разляха
и тя чу отново ударите на сърцето...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...