danisab (Ниела Вон) danisab (Ниела Вон)
2 214
23 мар. 2008 г., 13:48

Една мечта и спрял живот...

680 0 3
Дъждовна принуда събра
под леко наведения свод
на самотно живуща бреза
една мечта и спрял живот.
Небето поливаше в унес
засетите нежно стебла
на трепет, късмет и желание
за нови и нови дела,
за дързост, за гордост, за усет,
за смелост и преодоляване,
за страст и победи, величие,
за личностно възстановяване...
Дървото с ефирни листенца
пое капките за своята кора
с достатъчно жива есенция -
да  носи дълго мириса...
Мечтата излезе от стряхата,
не бе опасно небето.
Страховете се разляха
и тя чу отново ударите на сърцето...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ниела Вон Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0