danisab (Ниела Вон) danisab (Ниела Вон)
2 214
23.03.2008 г., 13:48

Една мечта и спрял живот...

679 0 3
Дъждовна принуда събра
под леко наведения свод
на самотно живуща бреза
една мечта и спрял живот.
Небето поливаше в унес
засетите нежно стебла
на трепет, късмет и желание
за нови и нови дела,
за дързост, за гордост, за усет,
за смелост и преодоляване,
за страст и победи, величие,
за личностно възстановяване...
Дървото с ефирни листенца
пое капките за своята кора
с достатъчно жива есенция -
да  носи дълго мириса...
Мечтата излезе от стряхата,
не бе опасно небето.
Страховете се разляха
и тя чу отново ударите на сърцето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ниела Вон Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0