danisab (Ниела Вон) danisab (Ниела Вон)
2 214
Mar 23, 2008, 1:48 PM

Една мечта и спрял живот...

  Poetry
683 0 3
Дъждовна принуда събра
под леко наведения свод
на самотно живуща бреза
една мечта и спрял живот.
Небето поливаше в унес
засетите нежно стебла
на трепет, късмет и желание
за нови и нови дела,
за дързост, за гордост, за усет,
за смелост и преодоляване,
за страст и победи, величие,
за личностно възстановяване...
Дървото с ефирни листенца
пое капките за своята кора
с достатъчно жива есенция -
да  носи дълго мириса...
Мечтата излезе от стряхата,
не бе опасно небето.
Страховете се разляха
и тя чу отново ударите на сърцето...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0