Една мечта и спрял живот...

Mar 23, 2008, 1:48 PM

Poetry

536 0 3

Дъждовна принуда събра
под леко наведения свод
на самотно живуща бреза
една мечта и спрял живот.
Небето поливаше в унес
засетите нежно стебла
на трепет, късмет и желание
за нови и нови дела,
за дързост, за гордост, за усет,
за смелост и преодоляване,
за страст и победи, величие,
за личностно възстановяване...
Дървото с ефирни листенца
пое капките за своята кора
с достатъчно жива есенция -
да носи дълго мириса...
Мечтата излезе от стряхата,
не бе опасно небето.
Страховете се разляха
и тя чу отново ударите на сърцето...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ina_maria (Мария Чонова)

2008-03-27T07:59:25+02:00

Ех Ниела,Ниела какво повече мога да кажА когато нямам думи!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-03-24T15:29:09+02:00

Даааа...! Замисли ме...интересно казано!
...Мечтата излезе от стряхата,
не бе опасно небето...
Хубаво и поетично! с обич, Ниела.
aivun1991 (Иван Русланов)

2008-03-23T18:53:26+02:00

Интересна идея. Допада ми. Развивай се все повече!