12 oct 2008, 17:03

Една от тях

  Poesía
1.1K 0 7
С грим прикриват своето нещастие,
играят роли на кралици на нощта.
Не се спират пред никакво препятствие,
(а всъщност препятствие е любовта)!

Със скъпите си дрехи парадират
и всичко сякаш е цветя и рози.
Сълзите зад четири стени те скриват,
само те си знаят как болката ги гори.

Изглеждат тъй недостижими,
по-високо са от светлите звезди.
Слаби са, а правят се на силни
и имат само цели, не мечти!

И играчки за тях са мъжете,
към никой не са изпитвали любов!
Какво говорите? Не лъжете!
Любовта я чакате цял живот...

Маската те носят без почивка,
за хората са най-щастливите жени.
Сълзите те сменят с усмивка,
само тишината знае колко ги боли...

Гледам ги с недоумение аз
и в очите им се смея даже.
Докато истината не разбрах,
че всъщност съм една от тях...


P.S Не съм една от тях ;)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...