12 oct 2008, 17:03

Една от тях

  Poesía
1.1K 0 7
С грим прикриват своето нещастие,
играят роли на кралици на нощта.
Не се спират пред никакво препятствие,
(а всъщност препятствие е любовта)!

Със скъпите си дрехи парадират
и всичко сякаш е цветя и рози.
Сълзите зад четири стени те скриват,
само те си знаят как болката ги гори.

Изглеждат тъй недостижими,
по-високо са от светлите звезди.
Слаби са, а правят се на силни
и имат само цели, не мечти!

И играчки за тях са мъжете,
към никой не са изпитвали любов!
Какво говорите? Не лъжете!
Любовта я чакате цял живот...

Маската те носят без почивка,
за хората са най-щастливите жени.
Сълзите те сменят с усмивка,
само тишината знае колко ги боли...

Гледам ги с недоумение аз
и в очите им се смея даже.
Докато истината не разбрах,
че всъщност съм една от тях...


P.S Не съм една от тях ;)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...