12 окт. 2008 г., 17:03

Една от тях

1.1K 0 7
С грим прикриват своето нещастие,
играят роли на кралици на нощта.
Не се спират пред никакво препятствие,
(а всъщност препятствие е любовта)!

Със скъпите си дрехи парадират
и всичко сякаш е цветя и рози.
Сълзите зад четири стени те скриват,
само те си знаят как болката ги гори.

Изглеждат тъй недостижими,
по-високо са от светлите звезди.
Слаби са, а правят се на силни
и имат само цели, не мечти!

И играчки за тях са мъжете,
към никой не са изпитвали любов!
Какво говорите? Не лъжете!
Любовта я чакате цял живот...

Маската те носят без почивка,
за хората са най-щастливите жени.
Сълзите те сменят с усмивка,
само тишината знае колко ги боли...

Гледам ги с недоумение аз
и в очите им се смея даже.
Докато истината не разбрах,
че всъщност съм една от тях...


P.S Не съм една от тях ;)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванеса Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...