Един загинал свят в очите ми роди се,
едно угаснало сърце сега умира,
едно изгубено небе търси своя рай,
една голяма болка в душата настани се,
едно ранено момиче се прощава с любовта,
една гора към себе си зове те,
един незнаен мъж търси своя брод,
една самотна гара чака своя влак,
едно дърво на хълма тъжно люшка клони,
една студена нощ търси своя мрак,
едно застинало море търси своя бряг,
една самотна птица се погуби безнадеждно,
един затихнал град изчезнал е безследно,
една любов потъна пак дълбоко,
нейде там във мрака и затри се тя - никой не дочака!
Ала аз ще бъда там, когато тя умре,
над нея кръв ще пусна и ще я боли така,
както нарани ме тя!
Едно сърце сега угасва,
една любов сега умира,
едно небе, във кръв облято, на болката се подари
и адът идва тук - злини да причини,
една душа самотна за тебе пак тъжи,
едно сърце погуби с твоите лъжи
и мъртвото място е твое - но там си и ти,
сега живей, но след миг умри!
© Кремена Иванова Todos los derechos reservados