10 дек. 2009 г., 10:26

Една самотна

729 0 0

Един загинал свят в очите ми роди се,

едно угаснало сърце сега умира,

едно изгубено небе търси своя рай,

една голяма болка в душата настани се,

едно ранено момиче се прощава с любовта,

една гора към себе си зове те,

един незнаен мъж търси своя брод,

една самотна гара чака своя влак,

едно дърво на хълма тъжно люшка клони,

една студена нощ търси своя мрак,

едно застинало море търси своя бряг,

една самотна птица се погуби безнадеждно,

един затихнал град изчезнал е безследно,

една любов потъна пак дълбоко,

нейде там във мрака и затри се тя - никой не дочака!

Ала аз ще бъда там, когато тя умре,

над нея кръв ще пусна и ще я боли така,

както нарани ме тя!

Едно сърце сега угасва,

една любов сега умира,

едно небе, във кръв облято, на болката се подари

и адът идва тук - злини да причини,

една душа самотна за тебе пак тъжи,

едно сърце погуби с твоите лъжи

и мъртвото място е твое - но там си и ти,

сега живей, но след миг умри!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кремена Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...