Dec 10, 2009, 10:26 AM

Една самотна

  Poetry
728 0 0

Един загинал свят в очите ми роди се,

едно угаснало сърце сега умира,

едно изгубено небе търси своя рай,

една голяма болка в душата настани се,

едно ранено момиче се прощава с любовта,

една гора към себе си зове те,

един незнаен мъж търси своя брод,

една самотна гара чака своя влак,

едно дърво на хълма тъжно люшка клони,

една студена нощ търси своя мрак,

едно застинало море търси своя бряг,

една самотна птица се погуби безнадеждно,

един затихнал град изчезнал е безследно,

една любов потъна пак дълбоко,

нейде там във мрака и затри се тя - никой не дочака!

Ала аз ще бъда там, когато тя умре,

над нея кръв ще пусна и ще я боли така,

както нарани ме тя!

Едно сърце сега угасва,

една любов сега умира,

едно небе, във кръв облято, на болката се подари

и адът идва тук - злини да причини,

една душа самотна за тебе пак тъжи,

едно сърце погуби с твоите лъжи

и мъртвото място е твое - но там си и ти,

сега живей, но след миг умри!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...