14 sept 2007, 20:04

Една спирка по-близо до Бог

  Poesía
761 0 6
 

В тази мотриса

се качваме

щастливо разплакани,

освен кувиозно подранилите

и свикнали с тясното.

Перфорирани

с триизмерна плоскост

и вродено дефектирани

с  механичност.

Навличаме

униформени самоличности

и воним

на фабричност.

Зад прозореца

подвижната панорама

е щампована

със стъкло.

И пречупена

през късогледство.

Бавно коловозът

ни извървява

по гръбначния стълб.

И внезапно свършва

една спирка

по-близо

до Бог.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...