Sep 14, 2007, 8:04 PM

Една спирка по-близо до Бог 

  Poetry
583 0 6
 

В тази мотриса

се качваме

щастливо разплакани,

освен кувиозно подранилите

и свикнали с тясното.

Перфорирани

с триизмерна плоскост

и вродено дефектирани

с  механичност.

Навличаме

униформени самоличности

и воним

на фабричност.

Зад прозореца

подвижната панорама

е щампована

със стъкло.

И пречупена

през късогледство.

Бавно коловозът

ни извървява

по гръбначния стълб.

И внезапно свършва

една спирка

по-близо

до Бог.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??