Една спирка по-близо до Бог
В тази мотриса
се качваме
щастливо разплакани,
освен кувиозно подранилите
и свикнали с тясното.
Перфорирани
с триизмерна плоскост
и вродено дефектирани
с механичност.
Навличаме
униформени самоличности
и воним
на фабричност.
Зад прозореца
подвижната панорама
е щампована
със стъкло.
И пречупена
през късогледство.
Бавно коловозът
ни извървява
по гръбначния стълб.
И внезапно свършва
една спирка
по-близо
до Бог.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Василева Всички права запазени
