poisonivi81 (Просто Някой)
102 83
20 abr 2018, 23:51  

Една стара къща в Бургас 

  Poesía » Del paisaje
971 2 3

Тихо капят листата на стария бряст.

През прозорец момчето ги гледа.

Не видя, не усети...

Във вените  – корени стари

забравили страст,

лико не потече...

 

Стар прозорец, скрибуца вратичка...

Там бръшлян удушил е дърво.

И хлапето  играло на жмичка,

мъж е станал, отсякал е го!

 

Тъй години по десет множени,

като пепел се пръсват в прахта.

Руини на сред градски панели,

паметта е погребана , да!

 

През прозорец все гледат...

Не  виждат!

Няма там ни история, спомен,

любов и вина.

 

И ти ще подминеш...

Унило, с въздишка!

Само купчина тухли,

една рижава котка,

и шепа тъга...

 

 

 

 

 

© Просто Някой Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Забелязвам аз...изобщо, всичко. То винаги така става: нещо те дърпа за ревера, или - удря по главата, или те обсебва. После ти само го записваш, и ти олеква, за малко. До после, до пак и отново...
  • Петър1,
    благодаря ,че изобщо си забелязъл римуваната върволица от изчезващи спомени..Точно там, знаех че граматически ,няма как да е правилно...,но подлогът най-нахално се намести сам в това
    обратно спрежение...Аз само го написах..И ми олекна..
  • Интересно хрумване, за да запазиш римата си сменила мястото на глагола "съм" в 3л. ед. ч:
    "Мъж е станал, отсякъл е го!"
    Не знам да ли е правилно това, но ми хареса. Както и тъгата, тъгата тук, и аз си спомних за оня Бургас със старите къщи...
Propuestas
: ??:??