poisonivi81 (Просто Някой) poisonivi81 (Просто Някой)
4 105
20 abr 2018, 23:51  

Една стара къща в Бургас

1.4K 3 4

Тихо капят листата на стария бряст.

През прозорец момчето ги гледа.

Не видя, не усети..

Във вените  – корени стари,

забравили страст,

лико не потече!

 

Стар прозорец, скрибуца вратичка..

Там бръшлян удушил е дърво!

И хлапето играло на жмичка,

мъж е станал, отсякал е го!

 

Тъй години по десет множени,

като пепел се пръсват в прахта.

Руини на сред градски панели,

паметта е погребана - да!

 

През прозорец все гледат.

Не  виждат!

Няма там ни история, спомен,

любов и вина.

 

И ти ще подминеш!

Унило, с въздишка..

Само купчина тухли,

Една рижава котка,

и шепа тъга..

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Просто Някой Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Tangerine (РоузМадърColdRevenge)
    Tangerine (РоузМадърColdRevenge)
    Хареса ми този стих за старата къща в Бургас. Навява тъга, носталгия, мистика. 🙂
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Забелязвам аз...изобщо, всичко. То винаги така става: нещо те дърпа за ревера, или - удря по главата, или те обсебва. После ти само го записваш, и ти олеква, за малко. До после, до пак и отново...
  • poisonivi81 (Просто Някой)
    poisonivi81 (Просто Някой)
    Петър1,
    благодаря ,че изобщо си забелязъл римуваната върволица от изчезващи спомени..Точно там, знаех че граматически ,няма как да е правилно...,но подлогът най-нахално се намести сам в това
    обратно спрежение...Аз само го написах..И ми олекна..
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Интересно хрумване, за да запазиш римата си сменила мястото на глагола "съм" в 3л. ед. ч:
    "Мъж е станал, отсякъл е го!"
    Не знам да ли е правилно това, но ми хареса. Както и тъгата, тъгата тук, и аз си спомних за оня Бургас със старите къщи...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0