Една стара къща в Бургас

Apr 20, 2018, 11:51 PM 2018-05-19T01:37:23+03:00

Poetry » Landscape

743 2 3

Тихо капят листата на стария бряст.

През прозорец момчето ги гледа.

Не видя, не усети...

Във вените – корени стари

забравили страст,

лико не потече...

Стар прозорец, скрибуца вратичка...

Там бръшлян удушил е дърво.

И хлапето играло на жмичка,

мъж е станал, отсякал е го!

Тъй години по десет множени,

като пепел се пръсват в прахта.

Руини на сред градски панели,

паметта е погребана , да!

През прозорец все гледат...

Не виждат!

Няма там ни история, спомен,

любов и вина.

И ти ще подминеш...

Унило, с въздишка!

Само купчина тухли,

една рижава котка,

и шепа тъга...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Петър1 (Петър Димитров)

2019-03-20T09:29:52+02:00

Забелязвам аз...изобщо, всичко. То винаги така става: нещо те дърпа за ревера, или - удря по главата, или те обсебва. После ти само го записваш, и ти олеква, за малко. До после, до пак и отново...
poisonivi81 (Просто Някой)

2018-07-17T03:08:58+03:00

Петър1,
благодаря ,че изобщо си забелязъл римуваната върволица от изчезващи спомени..Точно там, знаех че граматически ,няма как да е правилно...,но подлогът най-нахално се намести сам в това
обратно спрежение...Аз само го написах..И ми олекна..
Петър1 (Петър Димитров)

2018-07-15T05:30:03+03:00

Интересно хрумване, за да запазиш римата си сменила мястото на глагола "съм" в 3л. ед. ч:
"Мъж е станал, отсякъл е го!"
Не знам да ли е правилно това, но ми хареса. Както и тъгата, тъгата тук, и аз си спомних за оня Бургас със старите къщи...