Тихо капят листата на стария бряст.
През прозорец момчето ги гледа.
Не видя, не усети...
Във вените – корени стари
забравили страст,
лико не потече...
Стар прозорец, скрибуца вратичка...
Там бръшлян удушил е дърво.
И хлапето играло на жмичка,
мъж е станал, отсякал е го!
Тъй години по десет множени,
като пепел се пръсват в прахта. ...