poisonivi81 (Просто Някой) poisonivi81 (Просто Някой)
4 105
20 апр. 2018 г., 23:51  

Една стара къща в Бургас

1.4K 3 4

Тихо капят листата на стария бряст.

През прозорец момчето ги гледа.

Не видя, не усети..

Във вените  – корени стари,

забравили страст,

лико не потече!

 

Стар прозорец, скрибуца вратичка..

Там бръшлян удушил е дърво!

И хлапето играло на жмичка,

мъж е станал, отсякал е го!

 

Тъй години по десет множени,

като пепел се пръсват в прахта.

Руини на сред градски панели,

паметта е погребана - да!

 

През прозорец все гледат.

Не  виждат!

Няма там ни история, спомен,

любов и вина.

 

И ти ще подминеш!

Унило, с въздишка..

Само купчина тухли,

Една рижава котка,

и шепа тъга..

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Просто Някой Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • Tangerine (РоузМадърColdRevenge)
    Tangerine (РоузМадърColdRevenge)
    Хареса ми този стих за старата къща в Бургас. Навява тъга, носталгия, мистика. 🙂
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Забелязвам аз...изобщо, всичко. То винаги така става: нещо те дърпа за ревера, или - удря по главата, или те обсебва. После ти само го записваш, и ти олеква, за малко. До после, до пак и отново...
  • poisonivi81 (Просто Някой)
    poisonivi81 (Просто Някой)
    Петър1,
    благодаря ,че изобщо си забелязъл римуваната върволица от изчезващи спомени..Точно там, знаех че граматически ,няма как да е правилно...,но подлогът най-нахално се намести сам в това
    обратно спрежение...Аз само го написах..И ми олекна..
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Петър1 (Петър Димитров)
    Интересно хрумване, за да запазиш римата си сменила мястото на глагола "съм" в 3л. ед. ч:
    "Мъж е станал, отсякъл е го!"
    Не знам да ли е правилно това, но ми хареса. Както и тъгата, тъгата тук, и аз си спомних за оня Бургас със старите къщи...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0