Една стара къща в Бургас
Тихо капят листата на стария бряст.
През прозорец момчето ги гледа.
Не видя, не усети..
Във вените – корени стари,
забравили страст,
лико не потече!
Стар прозорец, скрибуца вратичка..
Там бръшлян удушил е дърво!
И хлапето играло на жмичка,
мъж е станал, отсякал е го!
Тъй години по десет множени,
като пепел се пръсват в прахта.
Руини на сред градски панели,
паметта е погребана - да!
През прозорец все гледат.
Не виждат!
Няма там ни история, спомен,
любов и вина.
И ти ще подминеш!
Унило, с въздишка..
Само купчина тухли,
Една рижава котка,
и шепа тъга..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Просто Някой Всички права запазени
