20.04.2018 г., 23:51  

Една стара къща в Бургас

1.4K 3 4

Тихо капят листата на стария бряст.

През прозорец момчето ги гледа.

Не видя, не усети..

Във вените  – корени стари,

забравили страст,

лико не потече!

 

Стар прозорец, скрибуца вратичка..

Там бръшлян удушил е дърво!

И хлапето играло на жмичка,

мъж е станал, отсякал е го!

 

Тъй години по десет множени,

като пепел се пръсват в прахта.

Руини на сред градски панели,

паметта е погребана - да!

 

През прозорец все гледат.

Не  виждат!

Няма там ни история, спомен,

любов и вина.

 

И ти ще подминеш!

Унило, с въздишка..

Само купчина тухли,

Една рижава котка,

и шепа тъга..

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Просто Някой Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми този стих за старата къща в Бургас. Навява тъга, носталгия, мистика. 🙂
  • Забелязвам аз...изобщо, всичко. То винаги така става: нещо те дърпа за ревера, или - удря по главата, или те обсебва. После ти само го записваш, и ти олеква, за малко. До после, до пак и отново...
  • Петър1,
    благодаря ,че изобщо си забелязъл римуваната върволица от изчезващи спомени..Точно там, знаех че граматически ,няма как да е правилно...,но подлогът най-нахално се намести сам в това
    обратно спрежение...Аз само го написах..И ми олекна..
  • Интересно хрумване, за да запазиш римата си сменила мястото на глагола "съм" в 3л. ед. ч:
    "Мъж е станал, отсякъл е го!"
    Не знам да ли е правилно това, но ми хареса. Както и тъгата, тъгата тук, и аз си спомних за оня Бургас със старите къщи...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...