Една съдба

27 feb 2008, 19:11

Poesía » De amor

791 0 10

На М.
Неусетно умират годините,
превръщат се в пепел от спомени.
Пред себе си не признавате
откога запълвате времето
с думи и жестове,
привично отронени.
Привечер ги има разходките,
но още ли стоплят
грижите разделени?
Често ли недоумение в него
срещат очите засмени? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Една съдба

Искате да прочетете повече?

Propuestas