Една съдба

Feb 27, 2008, 7:11 PM

Poetry » Love

781 0 10

На М.
Неусетно умират годините,
превръщат се в пепел от спомени.
Пред себе си не признавате
откога запълвате времето
с думи и жестове,
привично отронени.
Привечер ги има разходките,
но още ли стоплят
грижите разделени?
Често ли недоумение в него
срещат очите засмени? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Една съдба

Want to read more?

Random works