Mimi1001 (Мими)
101 719
29 abr 2007, 0:23

Една съдба 

  Poesía
807 0 11
Една съдба

В недрата на душата
се крие детски плач,
една душа изплакана -
един буен и объркан свят.

Кажи ми, вечно ли ще мамиш
собствената си душа?
Вечно ли ще страда
туй тяло от тъга?

Тъга, от лъжа родена,
се носи и във вечността,
лъжата с времето изчезва,
а тъгата? Тъгата - никога.

Да те мамят -
туй никак не е малко,
но да се лъжеш сам -
това е вече жалко!

Душата гние явно
от живата отрова,
тялото се гърчи бавно
от собствената си прокоба.

Но тялото се бори
за живот на този свят,
а душата му го дърпа
все назад и все назад.

Тялото изстива бавно -
туй съдба е и за всички нас,
Бог понякога забавя - вярно,
Но възмездието все ще бъде с Вас!

1998 год.

© Мими Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички ВИ!
  • Поздрав! Макар и по голяма от теб те чувствувам много близка.Пишеш хубаво!
  • Сега изглежда си по-весела! Или се лъжа?
  • "...Тялото изстива бавно -
    туй съдба е и за всички нас,
    Бог понякога забавя - вярно,
    Но възмездието все ще бъде с Вас!..."
    Отново си го препрочетох и бих искал да ти напиша още нещо! Това е много близко като предчувствие и разбиране до едни редове, публикувани преди време от един човек:
    "...В живота всичко се връща -
    в незнаен ден, в незнаен час.
    Добро ненаказано няма.
    И за злото го вярвам аз!..."
    Замислящо си писала и тогава!
  • Добре написано, хубаво е да се спомнят и тези първи "стъпки".

    Поздрав и усмивка.
  • Сега ми харсваш повече!!!
  • "...Тялото изстива бавно -
    туй съдба е и за всички нас,..."
    Да! Но нали е по-важно сърцето ни да не изстива! Затова ти пожелавам - запази сърцето си горещо, каквото и да се случи с него в живота!
  • Поздрави!
    Отличен!
  • Мерси, мошу Чар!
    Мерси, мошу Дачо!
  • Поздрав!!!
  • на 17 си била друга....
    по-.....
    и по-......
    обаче......сега пък си.....
    ех!
Propuestas
: ??:??