29.04.2007 г., 0:23

Една съдба

Поезия

953 0 11

Една съдба

В недрата на душата
се крие детски плач,
една душа изплакана -
един буен и объркан свят.

Кажи ми, вечно ли ще мамиш
собствената си душа?
Вечно ли ще страда
туй тяло от тъга?

Тъга, от лъжа родена,
се носи и във вечността,
лъжата с времето изчезва,
а тъгата? Тъгата - никога.

Да те мамят -
туй никак не е малко,
но да се лъжеш сам -
това е вече жалко!

Душата гние явно
от живата отрова,
тялото се гърчи бавно
от собствената си прокоба.

Но тялото се бори
за живот на този свят,
а душата му го дърпа
все назад и все назад.

Тялото изстива бавно -
туй съдба е и за всички нас,
Бог понякога забавя - вярно,
Но възмездието все ще бъде с Вас!

1998 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Mimi1001 (Мими)

Благодаря на всички ВИ!

2007-05-12T10:31:35+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Поздрав! Макар и по голяма от теб те чувствувам много близка.Пишеш хубаво!

2007-05-12T10:13:18+03:00
sailor1 (Морякът)

Сега изглежда си по-весела! Или се лъжа?

2007-05-10T17:23:39+03:00
ВТ (Вили Тодоров)

"...Тялото изстива бавно -
туй съдба е и за всички нас,
Бог понякога забавя - вярно,
Но възмездието все ще бъде с Вас!..."
Отново си го препрочетох и бих искал да ти напиша още нещо! Това е много близко като предчувствие и разбиране до едни редове, публикувани преди време от един човек:
"...В живота всичко се връща -
в незнаен ден, в незнаен час.
Добро ненаказано няма.
И за злото го вярвам аз!..."
Замислящо си писала и тогава!

2007-05-10T10:47:21+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Добре написано, хубаво е да се спомнят и тези първи "стъпки".

Поздрав и усмивка.

2007-05-07T01:34:20+03:00