Mimi1001 (Мими) Mimi1001 (Мими)
101
Apr 29, 2007, 12:23 AM

Една съдба

  Poetry
954 0 11
Една съдба

В недрата на душата
се крие детски плач,
една душа изплакана -
един буен и объркан свят.

Кажи ми, вечно ли ще мамиш
собствената си душа?
Вечно ли ще страда
туй тяло от тъга?

Тъга, от лъжа родена,
се носи и във вечността,
лъжата с времето изчезва,
а тъгата? Тъгата - никога.

Да те мамят -
туй никак не е малко,
но да се лъжеш сам -
това е вече жалко!

Душата гние явно
от живата отрова,
тялото се гърчи бавно
от собствената си прокоба.

Но тялото се бори
за живот на този свят,
а душата му го дърпа
все назад и все назад.

Тялото изстива бавно -
туй съдба е и за всички нас,
Бог понякога забавя - вярно,
Но възмездието все ще бъде с Вас!

1998 год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мими All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Mimi1001 (Мими)
    Mimi1001 (Мими)
    Благодаря на всички ВИ!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Поздрав! Макар и по голяма от теб те чувствувам много близка.Пишеш хубаво!
  • sailor1 (Морякът)
    sailor1 (Морякът)
    Сега изглежда си по-весела! Или се лъжа?
  • ВТ (Вили Тодоров)
    ВТ (Вили Тодоров)
    "...Тялото изстива бавно -
    туй съдба е и за всички нас,
    Бог понякога забавя - вярно,
    Но възмездието все ще бъде с Вас!..."
    Отново си го препрочетох и бих искал да ти напиша още нещо! Това е много близко като предчувствие и разбиране до едни редове, публикувани преди време от един човек:
    "...В живота всичко се връща -
    в незнаен ден, в незнаен час.
    Добро ненаказано няма.
    И за злото го вярвам аз!..."
    Замислящо си писала и тогава!
  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    Добре написано, хубаво е да се спомнят и тези първи "стъпки".

    Поздрав и усмивка.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0