Дните, като песъчинки от калдаръм
изковаха накит от години.
Ръцете ти художнико, аз чакам,
да ме изваят с трепет като глина.
Нежни форми нарисувай трайно
върху кожата ми бяла.
Преди слънцето да я обжари,
преди тялото да е почерняло...
Времето бразда прокара
и дълбоко сърцето разора.
Като угар за семената жадна,
зарових чувството в моята душа. ...