Една сълза
Дните, като песъчинки от калдаръм
изковаха накит от години.
Ръцете ти художнико, аз чакам,
да ме изваят с трепет като глина.
Нежни форми нарисувай трайно
върху кожата ми бяла.
Преди слънцето да я обжари,
преди тялото да е почерняло...
Времето бразда прокара
и дълбоко сърцето разора.
Като угар за семената жадна,
зарових чувството в моята душа.
Остана дълго. Не докоснато от укор,
ни от болка, ни от суета.
Остана, със земята срасна се и вкорени
една сълза, до твойто топло рамо.
© Миночка Митева All rights reserved.
