20 сент. 2011 г., 13:07

Една сълза 

  Поэзия
615 0 9

Дните, като песъчинки от калдаръм

изковаха накит от години.

Ръцете ти художнико, аз чакам,

да ме изваят с трепет като глина.

 

Нежни форми нарисувай трайно

върху кожата ми бяла.

Преди слънцето да я обжари,

преди тялото да е почерняло...

 

Времето бразда прокара

и дълбоко сърцето разора.

Като угар за семената жадна,

зарових чувството в моята душа.

 

Остана дълго. Не докоснато от укор,

ни от болка, ни от суета.

Остана, със земята срасна се и вкорени

една сълза, до твойто топло рамо.

© Миночка Митева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??