Eдна троха хляб

ЕДНА ТРОХА ХЛЯБ

... доде денят годината преваля – и тя лети към своя светъл край,
и аз – под своя залез на копраля – търкалям си горчивия кравай,
и си приказвам – врели-некипели – с отдавна отлетелия ми род,
какво сме дали и какво сме взели, за да ни има в тоя тъп живот,
през трън на глог и кукувича прежда си криволичи сетният ми път,

добре, че Господ тихо ме наглежда и трижди кръсти морната ми гръд,
със всекиго разделям своя хлебец – от мравката с трошица по-голям,
треперя като пред планински хребет пред всяко зрънце жито и сусам, 
такова дребосъче съм, че зная какъв ще бъде моят земен край – 
ще ви оставя – литна ли в Безкрая, една троха от моя крив кравай. 

1 октомврий 2025 г.
гр. Варна, 20, 00 ч.