2 окт. 2025 г., 06:23

Eдна троха хляб

202 3 1

ЕДНА ТРОХА ХЛЯБ

 

... доде денят годината преваля – и тя лети към своя светъл край,
и аз – под своя залез на копраля – търкалям си горчивия кравай,
и си приказвам – врели-некипели – с отдавна отлетелия ми род,
какво сме дали и какво сме взели, за да ни има в тоя тъп живот,
през трън на глог и кукувича прежда си криволичи сетният ми път,

 

добре, че Господ тихо ме наглежда и трижди кръсти морната ми гръд,
със всекиго разделям своя хлебец – от мравката с трошица по-голям,
треперя като пред планински хребет пред всяко зрънце жито и сусам, 
такова дребосъче съм, че зная какъв ще бъде моят земен край – 
ще ви оставя – литна ли в Безкрая, една троха от моя крив кравай. 

 

1 октомврий 2025 г.
гр. Варна, 20, 00 ч.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...