Oct 2, 2025, 6:23 AM

Eдна троха хляб

  Poetry
201 3 1

ЕДНА ТРОХА ХЛЯБ

 

... доде денят годината преваля – и тя лети към своя светъл край,
и аз – под своя залез на копраля – търкалям си горчивия кравай,
и си приказвам – врели-некипели – с отдавна отлетелия ми род,
какво сме дали и какво сме взели, за да ни има в тоя тъп живот,
през трън на глог и кукувича прежда си криволичи сетният ми път,

 

добре, че Господ тихо ме наглежда и трижди кръсти морната ми гръд,
със всекиго разделям своя хлебец – от мравката с трошица по-голям,
треперя като пред планински хребет пред всяко зрънце жито и сусам, 
такова дребосъче съм, че зная какъв ще бъде моят земен край – 
ще ви оставя – литна ли в Безкрая, една троха от моя крив кравай. 

 

1 октомврий 2025 г.
гр. Варна, 20, 00 ч.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...