Едно дете
Ела да те прегърна мое детство -
безгрижно, а пък вечер със звезди.
На бабиния скут заспивах лесно,
задъхана от весели игри.
Не съм сънувала животът сложен.
Разсънена отварях аз очи
и всичко лесно беше, всичко можех -
защо отиде си дете, кажи!
За тъжното не искам да говоря.
Петелът ме събуждаше в зори,
а баба милата с любов ме моли:
"Децата вън те викат за игри."
Сега разбрах, че всичко е жестоко
пораснеш ли пред тебе е стена.
Прескачам уж, понякога не мога.
Студено ми е миличко, ела!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ани Иванова Todos los derechos reservados
