17 feb 2024, 21:42

Едно дете 

  Poesía » Otra
127 4 3

Ела да те прегърна мое детство -
безгрижно, а пък вечер със звезди.
На бабиния скут заспивах лесно,
задъхана от весели  игри.

 

Не съм сънувала животът сложен.
Разсънена отварях аз очи
и всичко лесно беше, всичко можех -
защо отиде си дете, кажи!

 

За тъжното не искам да говоря.
Петелът ме събуждаше в зори,
а баба милата с любов ме моли:
"Децата вън те викат за игри."

 

Сега разбрах, че всичко е жестоко
пораснеш ли пред тебе е стена.
Прескачам уж, понякога не мога.
Студено ми е миличко, ела!

© Ани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??