17.02.2024 г., 21:42 ч.

Едно дете 

  Поезия » Друга
128 4 3

Ела да те прегърна мое детство -
безгрижно, а пък вечер със звезди.
На бабиния скут заспивах лесно,
задъхана от весели  игри.

 

Не съм сънувала животът сложен.
Разсънена отварях аз очи
и всичко лесно беше, всичко можех -
защо отиде си дете, кажи!

 

За тъжното не искам да говоря.
Петелът ме събуждаше в зори,
а баба милата с любов ме моли:
"Децата вън те викат за игри."

 

Сега разбрах, че всичко е жестоко
пораснеш ли пред тебе е стена.
Прескачам уж, понякога не мога.
Студено ми е миличко, ела!

© Ани Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??