5 ene 2019, 18:34

Едно дълго очакване 

  Poesía » Otra
495 0 2

 

Отново нощта разпиля 
звездите си около мене.
Събра полепнала тъга
и свещта започнала да дреме.
Посипа ми косата с лунен прах,
облече ме в мъглявите дантели.
Написа на челото ми - "Единствен грях",
до огнището направи ни постеля.
Сега те чакам. На копитата звукът
ще съдере ли тишината?
Или ще дойде по напред 
оная със косата.

© Слава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??