Едно дълго очакване
Отново нощта разпиля
звездите си около мене.
Събра полепнала тъга
и свещта започнала да дреме.
Посипа ми косата с лунен прах,
облече ме в мъглявите дантели.
Написа на челото ми - "Единствен грях",
до огнището направи ни постеля.
Сега те чакам. На копитата звукът
ще съдере ли тишината?
Или ще дойде по напред
оная със косата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Слава Костадинова Все права защищены
