slaveja123 (Слава Костадинова)
189 317
5.01.2019 г., 18:34 ч.

Едно дълго очакване 

  Поезия » Друга
496 0 2

 

Отново нощта разпиля 
звездите си около мене.
Събра полепнала тъга
и свещта започнала да дреме.
Посипа ми косата с лунен прах,
облече ме в мъглявите дантели.
Написа на челото ми - "Единствен грях",
до огнището направи ни постеля.
Сега те чакам. На копитата звукът
ще съдере ли тишината?
Или ще дойде по напред 
оная със косата.

© Слава Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??