Едно дълго очакване

Jan 5, 2019, 6:34 PM

Poetry » Other

561 0 2

Отново нощта разпиля
звездите си около мене.
Събра полепнала тъга
и свещта започнала да дреме.
Посипа ми косата с лунен прах,
облече ме в мъглявите дантели.
Написа на челото ми - "Единствен грях",
до огнището направи ни постеля.
Сега те чакам. На копитата звукът
ще съдере ли тишината?
Или ще дойде по напред
оная със косата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Едно дълго очакване

Want to read more?

Random works