slaveja123 (Слава Костадинова)
189 317
Jan 5, 2019, 6:34 PM

Едно дълго очакване 

  Poetry » Other
494 0 2

 

Отново нощта разпиля 
звездите си около мене.
Събра полепнала тъга
и свещта започнала да дреме.
Посипа ми косата с лунен прах,
облече ме в мъглявите дантели.
Написа на челото ми - "Единствен грях",
до огнището направи ни постеля.
Сега те чакам. На копитата звукът
ще съдере ли тишината?
Или ще дойде по напред 
оная със косата.

© Слава Костадинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??