rumbic (Руми)
102 330

27 feb 2015, 16:48 2019-02-13T13:17:38+02:00

Едно огнище някога гореше

Poesía

1K 0 12

ЕДНО ОГНИЩЕ НЯКОГА ГОРЕШЕ

Едно огнище някога гореше,

разпалено от истинска любов,

сърцето ми от радост все туптеше,

щом чуех бабиния благослов!

Посрещаха ме нивите безкрайни

и прашни пътища сред старата гора!

Проскърцва рало... времена потайни,

а сред ливадите все блееха стада!

От шкафа бял усещах аромати

на чубрица и шарената сол,

с която си поръсвахме комата,

по детски сядахме на дървения стол!

Огнището отдавна е застинало!

Обрасли пътища, самотен селски двор!

А детството... и то си е заминало –

следа оставило във синия простор!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

bulgeomin (Георги Минчев)

...това е добър урок за изводи за нас ,които сме от другата страна на детството....!Благодаря за аромата ,който лъха т твоята поезия...!

2015-08-21T16:34:58+03:00
rumbic (Руми)

Благодаря ти, Кръстина, че се отби при мен и прочете стихотворението ми!
Усмихната и успешна нова седмица!

2015-03-09T14:41:08+02:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Оригинален и красиво сътворен стих, посветен на
незабравимия спомен от щастливото, но безвъзвратно
отминало детство... Поздрави и за тъжната лирическа,
и за талантливата й авторка!

2015-03-09T11:20:11+02:00
rumbic (Руми)

Ренета, Василка, благодаря ви!

2015-03-01T01:02:06+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Ех, тези филии с чубрица и сол! Харесах!

2015-02-28T16:39:40+02:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0