Едно огнище някога гореше

Поэзия

1K 0 12

ЕДНО ОГНИЩЕ НЯКОГА ГОРЕШЕ

Едно огнище някога гореше,

разпалено от истинска любов,

сърцето ми от радост все туптеше,

щом чуех бабиния благослов!

Посрещаха ме нивите безкрайни

и прашни пътища сред старата гора!

Проскърцва рало... времена потайни,

а сред ливадите все блееха стада!

От шкафа бял усещах аромати

на чубрица и шарената сол,

с която си поръсвахме комата,

по детски сядахме на дървения стол!

Огнището отдавна е застинало!

Обрасли пътища, самотен селски двор!

А детството... и то си е заминало –

следа оставило във синия простор!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

bulgeomin (Георги Минчев)

...това е добър урок за изводи за нас ,които сме от другата страна на детството....!Благодаря за аромата ,който лъха т твоята поезия...!

2015-08-21T16:34:58+03:00
rumbic (Руми)

Благодаря ти, Кръстина, че се отби при мен и прочете стихотворението ми!
Усмихната и успешна нова седмица!

2015-03-09T14:41:08+02:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

Оригинален и красиво сътворен стих, посветен на
незабравимия спомен от щастливото, но безвъзвратно
отминало детство... Поздрави и за тъжната лирическа,
и за талантливата й авторка!

2015-03-09T11:20:11+02:00
rumbic (Руми)

Ренета, Василка, благодаря ви!

2015-03-01T01:02:06+02:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Ех, тези филии с чубрица и сол! Харесах!

2015-02-28T16:39:40+02:00