Едно огнище някога гореше
ЕДНО ОГНИЩЕ НЯКОГА ГОРЕШЕ
Едно огнище някога гореше,
разпалено от истинска любов,
сърцето ми от радост все туптеше,
щом чуех бабиния благослов!
Посрещаха ме нивите безкрайни
и прашни пътища сред старата гора!
Проскърцва рало... времена потайни,
а сред ливадите все блееха стада!
От шкафа бял усещах аромати
на чубрица и шарената сол,
с която си поръсвахме комата,
по детски сядахме на дървения стол!
Огнището отдавна е застинало!
Обрасли пътища, самотен селски двор!
А детството... и то си е заминало –
следа оставило във синия простор!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
