rumbic (Руми)
329 4734
Feb 27, 2015, 4:48 PM  

Едно огнище някога гореше 

  Poetry
841 0 12

ЕДНО ОГНИЩЕ НЯКОГА ГОРЕШЕ

 

Едно огнище някога гореше,

разпалено от истинска любов,

сърцето ми от радост все туптеше,

щом чуех бабиния благослов!

 

Посрещаха ме нивите безкрайни

и прашни пътища сред старата гора!

Проскърцва рало... времена потайни,

а сред ливадите все блееха стада!

 

От шкафа бял усещах аромати

на чубрица и шарената сол,

с която си поръсвахме комата,

по детски сядахме на дървения стол!

 

Огнището отдавна е застинало!

Обрасли пътища, самотен селски двор!

А детството... и то си е заминало –

следа оставило във синия простор!

© Руми All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ...това е добър урок за изводи за нас ,които сме от другата страна на детството....!Благодаря за аромата ,който лъха т твоята поезия...!
  • Благодаря ти, Кръстина, че се отби при мен и прочете стихотворението ми!
    Усмихната и успешна нова седмица!
  • Оригинален и красиво сътворен стих, посветен на
    незабравимия спомен от щастливото, но безвъзвратно
    отминало детство... Поздрави и за тъжната лирическа,
    и за талантливата й авторка!
  • Ренета, Василка, благодаря ви!
  • Ех, тези филии с чубрица и сол! Харесах!
  • Много хубаво!
  • Пламена, благодаря ти!
  • Носталгичен и силен стих!
    Върна ме и в моето детство!
    Поздрави, Руми!
  • Благодаря ви от сърце за прекрасните отзиви, зарадвахте ме много!
    Мисана, точно поради тази причина, че днешното детство няма нищо общо с онова, истинско и безгрижно, ме провокира да напиша това стихотворение! Много често си спомням с любов за дните ми, прекарано на село при баба и дядо, там всичко беше истинско!
    Радвам се, че и ти носиш това прекрасно чувство в своето сърце! Сърдечни поздрави и от мен!

    Исмаил, благородно ти завиждам за това, че живееш на село, благодаря ти, че не подмина стихотворението ми!

    Зеленко, радвам се, че точно моето стихотворение ти е повлияло емоционално!

    Мая, искрено ти благодаря за поздрава...
    Пожелавам на всички, спокойна вечер!
  • Когато го чета изпитвам силна носталгия за село. Направо искам да съм там! Браво!
  • Браво, Руми! Живея на село и толкова ме зарадва този стих! Каква картина само! За някои- минало, за мен- настояще!
  • Същите мисли и настроения, които поетично си фиксирала в чудесното си стихотворение, Руми, витаят и в моята глава. Този син простор, за който говориш е последният отдушник за носталгията по миналото и детството.
    Сегашното детство няма нищо общо с някогашното, не защото за всеки от нас е изтекло необратимото време, а защото ерата на техниката и компютрите, която символично може да бъде означена с ГМО, не носи романтиката на дворовете с калдъръм, на проскърцващото рало и на дървения стол, на който можеше да се изяде комат натурален хляб, ухаещ на чубрица и шарена сол.
    И разбира се ги няма онези съвсем невинни и по детски чисти игри от онова незабравимо време.

    Сърдечен поздрав за написаното, с което, като с машина на времето, ме пренесе в незабравимите детски години!
Random works
: ??:??