12 abr 2024, 8:31  

Eдно смешно старче

  Poesía
355 2 7

ЕДНО СМЕШНО СТАРЧЕ

 

... о, колко ми е смешно, че не съм сега на тридесет и три години,

като ударен от внезапен гръм на плажа – сред жени по монокини,

да им изплувам 200 метра кроул и Майкъл Фелпс дори да ми завиди! –

нос Галата да стигна – сам и гол, в пасажите скумрии и сафриди,

с харпун да дебна дънните каи, да дърпам граца с чепаре от кея,

 

и пак да вярвам – всичко предстои! – и все така красиво ще живея,

но светлите трептежи на страстта от много дни нанейде отшумяха,

и – самотак след птичите ята, смотал съм се под сетната ми стряха,

и късам календара лист по лист, летят ми дните! – тихи вихрулици.

И моят смях ви буди – детски чист, с хартиените мои светли птици.

 

8 април 2024 г.

гр. София, 7, 10 ч.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красота!
  • Браво!
  • Делеч от морето си писал този стих, Валери. Но мислите ти все към него те дърпат.
  • Има една популярна сентенция: "Не е важно колко, а как си живял". Та в тоя смисъл, човек за да живее дълго трябва да твори - да създава нещичко. Така че.... Вальо, да ти имам кахърите.
  • Дните ни летят един по един откакто се родим,
    само ние го усещаме по-различно с годините.
    И докато и ние с тях летим... започваме да пълзим...
    Но пък с думите ти продължаваш да летиш,
    а те ще продължават да намаляват, броиш ги -
    или не броиш, кой знае до кога и докъде...
    🦋

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...