Eдно смешно старче
ЕДНО СМЕШНО СТАРЧЕ
... о, колко ми е смешно, че не съм сега на тридесет и три години,
като ударен от внезапен гръм на плажа – сред жени по монокини,
да им изплувам 200 метра кроул и Майкъл Фелпс дори да ми завиди! –
нос Галата да стигна – сам и гол, в пасажите скумрии и сафриди,
с харпун да дебна дънните каи, да дърпам граца с чепаре от кея,
и пак да вярвам – всичко предстои! – и все така красиво ще живея,
но светлите трептежи на страстта от много дни нанейде отшумяха,
и – самотак след птичите ята, смотал съм се под сетната ми стряха,
и късам календара лист по лист, летят ми дните! – тихи вихрулици.
И моят смях ви буди – детски чист, с хартиените мои светли птици.
8 април 2024 г.
гр. София, 7, 10 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
