12 апр. 2024 г., 08:31  

Eдно смешно старче

356 2 7

ЕДНО СМЕШНО СТАРЧЕ

 

... о, колко ми е смешно, че не съм сега на тридесет и три години,

като ударен от внезапен гръм на плажа – сред жени по монокини,

да им изплувам 200 метра кроул и Майкъл Фелпс дори да ми завиди! –

нос Галата да стигна – сам и гол, в пасажите скумрии и сафриди,

с харпун да дебна дънните каи, да дърпам граца с чепаре от кея,

 

и пак да вярвам – всичко предстои! – и все така красиво ще живея,

но светлите трептежи на страстта от много дни нанейде отшумяха,

и – самотак след птичите ята, смотал съм се под сетната ми стряха,

и късам календара лист по лист, летят ми дните! – тихи вихрулици.

И моят смях ви буди – детски чист, с хартиените мои светли птици.

 

8 април 2024 г.

гр. София, 7, 10 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красота!
  • Браво!
  • Делеч от морето си писал този стих, Валери. Но мислите ти все към него те дърпат.
  • Има една популярна сентенция: "Не е важно колко, а как си живял". Та в тоя смисъл, човек за да живее дълго трябва да твори - да създава нещичко. Така че.... Вальо, да ти имам кахърите.
  • Дните ни летят един по един откакто се родим,
    само ние го усещаме по-различно с годините.
    И докато и ние с тях летим... започваме да пълзим...
    Но пък с думите ти продължаваш да летиш,
    а те ще продължават да намаляват, броиш ги -
    или не броиш, кой знае до кога и докъде...
    🦋

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...