30 may 2009, 8:12

Едно стихотворение и млъквам

  Poesía
662 0 8

                                  Искам всичко между нас да се повтори.

                                  Толкова горещо, силно го желая.

                                  И тогава в мойта мрачна стая

                                  твоят глас ще проговори

                                  и при мен ще дойде светлината.

 

                                  Искам всичко между нас да се обърка,

                                  вяра да не виждам в тъмнината.

                                  И на моите терзания в средата

                                  твоята усмивка пак да ме побърка,

                                  песен да прелива във душата.

 

                                  Нищо между нас не ще да се повтори.

                                  Толкова съм сигурен и зная.

                                  Въпреки че много пъти виждам края,

                                  чудесата случват се ще се говори.

                                  Обич ще пътува във сърцата.

 

                                   Искам всичко между нас да се повтори.

                                   С радост си приемам аз съдбата.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ( Ирена,Мария, Петя ), Така си е, пътува, е, не пристига, но пътува!
  • Обич ще пътува във сърцата.

    Това е!
    И да мълчиш, и да не мълчиш - това е!!!
  • Много ми хареса, Любо! Не млъквай, моля! Поздрави!
  • ( Тома ), не лошо, не добро, не разбрах какво?
    ( Маргарита ) , не сме на средновековно сражение, все пак ...

    ( Таня ), без светлина има ли поезия? Благодаря!
    ( Валентина ), Много ме развесели, да плямпоря, казваш ? Тези човечета как се слагат? Емитикони, много сложна дума, ей!
  • Нелощо, може би. Недобро, също.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...