30.05.2009 г., 8:12

Едно стихотворение и млъквам

660 0 8

                                  Искам всичко между нас да се повтори.

                                  Толкова горещо, силно го желая.

                                  И тогава в мойта мрачна стая

                                  твоят глас ще проговори

                                  и при мен ще дойде светлината.

 

                                  Искам всичко между нас да се обърка,

                                  вяра да не виждам в тъмнината.

                                  И на моите терзания в средата

                                  твоята усмивка пак да ме побърка,

                                  песен да прелива във душата.

 

                                  Нищо между нас не ще да се повтори.

                                  Толкова съм сигурен и зная.

                                  Въпреки че много пъти виждам края,

                                  чудесата случват се ще се говори.

                                  Обич ще пътува във сърцата.

 

                                   Искам всичко между нас да се повтори.

                                   С радост си приемам аз съдбата.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ( Ирена,Мария, Петя ), Така си е, пътува, е, не пристига, но пътува!
  • Обич ще пътува във сърцата.

    Това е!
    И да мълчиш, и да не мълчиш - това е!!!
  • Много ми хареса, Любо! Не млъквай, моля! Поздрави!
  • ( Тома ), не лошо, не добро, не разбрах какво?
    ( Маргарита ) , не сме на средновековно сражение, все пак ...

    ( Таня ), без светлина има ли поезия? Благодаря!
    ( Валентина ), Много ме развесели, да плямпоря, казваш ? Тези човечета как се слагат? Емитикони, много сложна дума, ей!
  • Нелощо, може би. Недобро, също.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...