Едно стихотворение и млъквам
Искам всичко между нас да се повтори.
Толкова горещо, силно го желая.
И тогава в мойта мрачна стая
твоят глас ще проговори
и при мен ще дойде светлината.
Искам всичко между нас да се обърка,
вяра да не виждам в тъмнината.
И на моите терзания в средата
твоята усмивка пак да ме побърка,
песен да прелива във душата.
Нищо между нас не ще да се повтори.
Толкова съм сигурен и зная.
Въпреки че много пъти виждам края,
чудесата случват се ще се говори.
Обич ще пътува във сърцата.
Искам всичко между нас да се повтори.
С радост си приемам аз съдбата.
© Любомир Николов All rights reserved.
