30 мая 2009 г., 08:12

Едно стихотворение и млъквам

661 0 8

                                  Искам всичко между нас да се повтори.

                                  Толкова горещо, силно го желая.

                                  И тогава в мойта мрачна стая

                                  твоят глас ще проговори

                                  и при мен ще дойде светлината.

 

                                  Искам всичко между нас да се обърка,

                                  вяра да не виждам в тъмнината.

                                  И на моите терзания в средата

                                  твоята усмивка пак да ме побърка,

                                  песен да прелива във душата.

 

                                  Нищо между нас не ще да се повтори.

                                  Толкова съм сигурен и зная.

                                  Въпреки че много пъти виждам края,

                                  чудесата случват се ще се говори.

                                  Обич ще пътува във сърцата.

 

                                   Искам всичко между нас да се повтори.

                                   С радост си приемам аз съдбата.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ( Ирена,Мария, Петя ), Така си е, пътува, е, не пристига, но пътува!
  • Обич ще пътува във сърцата.

    Това е!
    И да мълчиш, и да не мълчиш - това е!!!
  • Много ми хареса, Любо! Не млъквай, моля! Поздрави!
  • ( Тома ), не лошо, не добро, не разбрах какво?
    ( Маргарита ) , не сме на средновековно сражение, все пак ...

    ( Таня ), без светлина има ли поезия? Благодаря!
    ( Валентина ), Много ме развесели, да плямпоря, казваш ? Тези човечета как се слагат? Емитикони, много сложна дума, ей!
  • Нелощо, може би. Недобро, също.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...