18 oct 2016, 23:40

Едно стихотворение от усмивки и звезди и лъчи...

655 0 2

Едно стихотворение от усмивки и звезди и лъчи...



Със тези толкова прости редове,

искам просто да ти благодаря

и да ти кажа, че си навсякъде,

да ти покажа, че чувствам

усмивките в обичта, с която

ме даряваш...в мен е любовта ти,

знай, че и моята е в теб, любими

и че те виждам, че ни виждам 

дори когато съм далеч от погледа ти...

 

И те гледам, така както ти ме гледаш

със тази безкрайна нежност и страст, които си...

и със тази топлина и светлина в теб,

които излъчваш и ми предаваш...

независимо дали точно в този момент,

се чувстваш уязвим или непобедим...

винаги си смел и готов да продължиш...

 

Ти, любими мой си целувките на небесата

и прегръдки от усмивки, но ти знаеш го вече...

и точно сега тези мои думи, изказани с дела...

са милувките ми от възхищението на звездите,

който пазя така ревниво за теб...

 

Те са любовта, която ни наблюдава,

денем и нощем, така както прави слънцето

с очите на стихотворение,

на едно стихотворение от усмивки,

звезди и лъчи...

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !
  • Много хубав образ на стихотворението, което ще създадем за любимия човек и ще му го посветим, а последната строфа е кулминацията на образа, носещ заглавието на творбата. Хареса ми!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...