18 окт. 2016 г., 23:40

Едно стихотворение от усмивки и звезди и лъчи...

656 0 2

Едно стихотворение от усмивки и звезди и лъчи...



Със тези толкова прости редове,

искам просто да ти благодаря

и да ти кажа, че си навсякъде,

да ти покажа, че чувствам

усмивките в обичта, с която

ме даряваш...в мен е любовта ти,

знай, че и моята е в теб, любими

и че те виждам, че ни виждам 

дори когато съм далеч от погледа ти...

 

И те гледам, така както ти ме гледаш

със тази безкрайна нежност и страст, които си...

и със тази топлина и светлина в теб,

които излъчваш и ми предаваш...

независимо дали точно в този момент,

се чувстваш уязвим или непобедим...

винаги си смел и готов да продължиш...

 

Ти, любими мой си целувките на небесата

и прегръдки от усмивки, но ти знаеш го вече...

и точно сега тези мои думи, изказани с дела...

са милувките ми от възхищението на звездите,

който пазя така ревниво за теб...

 

Те са любовта, която ни наблюдава,

денем и нощем, така както прави слънцето

с очите на стихотворение,

на едно стихотворение от усмивки,

звезди и лъчи...

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !
  • Много хубав образ на стихотворението, което ще създадем за любимия човек и ще му го посветим, а последната строфа е кулминацията на образа, носещ заглавието на творбата. Хареса ми!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...