Едно стихотворение от усмивки и звезди и лъчи...

Със тези толкова прости редове,

искам просто да ти благодаря

и да ти кажа, че си навсякъде,

да ти покажа, че чувствам

усмивките в обичта, с която

ме даряваш...в мен е любовта ти,

знай, че и моята е в теб, любими

и че те виждам, че ни виждам 

дори когато съм далеч от погледа ти...

И те гледам, така както ти ме гледаш

със тази безкрайна нежност и страст, които си...

и със тази топлина и светлина в теб,

които излъчваш и ми предаваш...

независимо дали точно в този момент,

се чувстваш уязвим или непобедим...

винаги си смел и готов да продължиш...

Ти, любими мой си целувките на небесата

и прегръдки от усмивки, но ти знаеш го вече...

и точно сега тези мои думи, изказани с дела...

са милувките ми от възхищението на звездите,

който пазя така ревниво за теб...

Те са любовта, която ни наблюдава,

денем и нощем, така както прави слънцето

с очите на стихотворение,

на едно стихотворение от усмивки,

звезди и лъчи...