18.10.2016 г., 23:40

Едно стихотворение от усмивки и звезди и лъчи...

654 0 2

Едно стихотворение от усмивки и звезди и лъчи...



Със тези толкова прости редове,

искам просто да ти благодаря

и да ти кажа, че си навсякъде,

да ти покажа, че чувствам

усмивките в обичта, с която

ме даряваш...в мен е любовта ти,

знай, че и моята е в теб, любими

и че те виждам, че ни виждам 

дори когато съм далеч от погледа ти...

 

И те гледам, така както ти ме гледаш

със тази безкрайна нежност и страст, които си...

и със тази топлина и светлина в теб,

които излъчваш и ми предаваш...

независимо дали точно в този момент,

се чувстваш уязвим или непобедим...

винаги си смел и готов да продължиш...

 

Ти, любими мой си целувките на небесата

и прегръдки от усмивки, но ти знаеш го вече...

и точно сега тези мои думи, изказани с дела...

са милувките ми от възхищението на звездите,

който пазя така ревниво за теб...

 

Те са любовта, която ни наблюдава,

денем и нощем, така както прави слънцето

с очите на стихотворение,

на едно стихотворение от усмивки,

звезди и лъчи...

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !
  • Много хубав образ на стихотворението, което ще създадем за любимия човек и ще му го посветим, а последната строфа е кулминацията на образа, носещ заглавието на творбата. Хареса ми!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...