30 ene 2009, 19:38

Едно сърце

  Poesía » Otra
1.2K 0 0

Едно сърце, изгарящо в желания, мечти и сладост,

друго замръзва бавно в завист, мъка и омраза.

Твърде лед е насъбрало,

топлината не би могла да го стопи.

Слънцето безсилно моли, усмивката стои сама.

Чакат... да се отвори кътче малко от любов.

Лъчите тихичко ще се промъкнат,

ще погъделичкат тайно, ще отприщят любопитство.

Усмивката сама ще дойде, ще й се отвърне със усмивка.

Ледът безпомощно ще се пръсне на хиляди парченца.

Сърцето ще започне да тупти във ритъм,

забравян от ума,

запазен от душата.

30.01.2009

(с посвещение)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...